Правилник за туристическата маркировка на БПС

Правилник за туристическата маркировка на БПС

ПРАВИЛНИК
ЗА МАРКИРАНЕ НА ПЕШЕХОДНИТЕ МАРШРУТИ
И МАРШРУТИТЕ ЗА ПЛАНИНСКО КОЛОЕЗДЕНЕ

/правилникът е базиран на утвърдени в годините практики при маркирането на туристически маршрути и служи за нуждите на БПС/

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Настоящият Правилник определя реда и начина на маркиране на пешеходните маршрути и маршрутите за планинско колоездене, наричани за краткост туристически маршрути, тяхното обезопасяване и поддържане, класификацията и видовете маркировка.

2. Правилникът се прилага за всички туристически маршрути, водещи до различни туристически и алпийски обекти, като туристически хижи, заслони и спални, водоизточници, върхове, пещери, природни феномени, архитектурно-исторически и етнографски обекти, и други места, които представляват интерес за посещение.

3. Целта на маркировката е:
– да улесни, подпомогне и информира туристите;
– да осигури достъпност до изградените туристически обекти и природни дадености;
– да подпомогне предвижването през защитените природни територии с минимална намеса в околната среда и запазването им от отрицателното въздействие на човешката дейност;
– да обезопаси движението на туристите при неблагоприятни атмосферни условия.

4. Маркирането на туристическите маршрути от членове на Български планинарски съюз следва да се извършва съгласувано с органите на Българския планинарски съюз, притежават съответните умения и опит, и са запознати с правилата и методиката за маркиране.

5. Органите, отговарящи за маркировката в Българския планинарски съюз, съгласуват от своя страна с различните институции и служби на държавната и местна власт всички дейности, получаване на разрешителни, финансиране и материалната подкрепа.

6. След съгласуване с управите на националните и природни паркове, и с Министерство на околната среда и водите за защитените територии, се извършва опресняване на маркировката по регламентираните в тях маршрути. Не се допуска поставянето на нови маркировки по маршрути, които не попадат в действащия към момента План за управление в съответната защитена територия.

7. Органите, отговарящи за маркировката в Българския планинарски съюз, съгласуват с Министерство на земеделието и храните, и горските стопанства прокарването на нови маршрути. Основната цел е всички маркирани пешеходните и велосипедни маршрути да бъдат нанесени на горските карти и да бъде ограничена сечта по тях и около тях.

8. Туристическата маркировка е държавна собственост. Изграждането и поддържането й се финансира от различни източници в т.ч. държавата, общините, частни дарения и програми за финансиране. Стопанисването на туристическата маркировка се извършва от членове и симпатизанти на Българския планинарски съюз.

II. ВИДОВЕ МАРШРУТИ

1. Основно маркираните маршрутите са три вида: пешеходни, за планинско колоездене и споделени.

2. Пешеходните маршрути са прокарани през различна по трудност терен – пътища, горски пътеки, скали и зъбери. Преминаването по екстремните участъци от тях трябва да става с повишено внимание. При необходимост се използват обезопасителни въжета, карабинери, седалки, каски и друг вид инвентар, който помага и предпазва живота на туристите.

3. Според времето за преминаване пешеходните маршрути се делят на летни, зимни и целогодишни.

4. Според степента на трудност пешеходните маршрути се подразделят на екопътеки, маршрути с лек и труден достъп, кратки и продължителни, билни и екстремни.

5. Маршрутите за планинско колоездене се делят на:
– общи (крос-кънтри) – насочени са към масовите колоездачи, като техническата им трудност варира в широки граници;
– главни или многоетапни / многодневни / национални / международни. Това са многодневни маршрути с голяма дължина, които пресичат цял планински масив, регион или държава. Те би следвало да се възприемат, като основни маршрути, които свързват по-малки звена и центрове. Имайки предвид натоварванията, породени от дължината и акумулираната денивелация по протежението на тези маршрути, те би следвало да имат по-ниско ниво на техническа трудност. При създаването на подобни маршрути трябва да се отчитат фактори, като наличие по трасето на населени места, места за настаняване и хранене, възможност за оказване на медицинска помощ, сервиз и поддръжка на велосипеди;
– Специализирани – включват специализирани трасета за спускане, фрирайд, “north shore”, 4x и т.н. – те се развиват със самостоятелни обозначения, които не са предмет на този правилник за маркировка.

6. Нивото на физическа трудност на маршрутите за планинско колоездене е индивидуално и зависи от възможностите на отделните колоездачи и поради тази причина не е предмет на тази категоризация. Нивото на физическа трудност зависи основно от дължината, денивелацията при изкачване и подстилащата повърхност на маршрута.

7. Нивото на техническа трудност на маршрутите за планинско колоездене се определят на база следните характеристики на трасето:
– ширина на следата – това е средната ширина на активно ползваемата част от пътеката;
– подстилаща повърхност на трасето – материалите и стабилността на подстилащата повърхност са ключов фактор при определянето на нивото на трудност. Могат да бъдат отличени следните типове подстилаща повърхност : твърда (асфалт, паваж, макадам), стабилна, променлива, ронлива и непредвидима;
– наклон на трасето (максимален и среден) – максималния наклон на трасето се определя от най-стръмната част на трасето, която е не по-къса от 5 метра. Измерва се в проценти с помощта на клинометър. Средния наклон на трасето отразява денивелацията на трасето върху цялата му дължина. Средния наклон се изчислява, като се раздели общата денивелация на трасето на общата дължина (в метри) и се умножи по сто;
– естествени препятствия и технически елементи на трасето. Тук се включват камъни, коренища, паднали дървета, дупки, издатини, падове и т.н. Височината на всяко от тези препятствия се измерва от нивото на подстилащата повърхност до най-високата точка на препятствието. Когато препятствието е с различна височина се измерва най-ниската такава, по която е възможно да се кара.

8. Техническите елементи на трасето за планинско колоездене включват предмети, които са допълнително поставени на трасето и допълнително повишават нивото на техническа трудност. Такива например са скали, дървета, мостчета, скокове, падове и т.н. При определяне нивото на трудност се вземат предвид, както височината, така и ширината на техническия елемент.

9. Споделени маршрути са тези, които се използват едновременно от пешеходци и колоездачи. Преминаването по тях трябва да става с повишено внимание и от двете страни, с цел избягване на контузии и наранявания.

III. ВИДОВЕ МАРКИРОВКИ

1. Туристическа маркировка бива основна и спомагателна.
2. Основната туристическа маркировка се състои от следните елементи:
– лентова маркировка;
– стълбова (жалонна) маркировка;
– указателни стрелки (табели).

3. Знаците, използвани за лентовата маркировка за пешеходен туризъм и за планинско колоездене са различни. Когато има споделен маршрут се нанасят само знаците за пешеходен туризъм, които се следват от колоездачите до разделянето на двата маршрута.

4. Лентовата маркировка за пешеходен туризъм е съгласно международните норми за маркировка и представлява хоризонтален трилентов знак, при който средната линия е основния/ водещ цвят (червен, зелен, син или жълт), а страничните линии /отгоре и отдолу на водещия цвят/ го открояват за привличане на вниманието и са бели на цвят (виж фиг. 1).

5. Цветовото степенуване на нивото на трудност при пешеходните маршрути не е точно разграничено, но за лесни, къси и екопътеки се използва предимно жълт цвят, а за билни, основни и международни маршрути – червен цвят.

6. Основните цветове на маркировъчните знаци се поставят отделени един от друг. Когато основният цвят е само един, цветната линия се поставя между две бели линии, като разстоянието между тях е 0,5 см. Когато по дадена пътека минават два или повече маршрута между всяка цветна линия има бяла линия (виж фиг. 2). По този начин се полагат цветните линии върху дърветата, камъни, скали и др.

7. Размерът на маркировъчния знак е в границите между 10х10 и 20х20 см, като това зависи най-вече от терена. При нанасяне на маркировка по стълбове в населени места се използват по-малки по размер знаци, а в пресечени терени и по пътеки с липса на добри ориентири – по-големи знаци. При всички случаи туристическата маркировка трябва да бъде ясно обозначена, лесно разбираема и да се вписва в ландшафта на местността.

8. При рязка промяна на посоката на пешеходния маршрут се поставя специален знак, който може да бъде стрелка или завой (виж фиг. 3).

9. При разклоненията на два пешеходни маршрута също се поставя специален знак, а маркировката се подсилва след разклонението (виж фиг. 4).

10. Лентовата маркировка на маршрутите за планинско колоездене представлява равнобедрен триъгълник с размери – ширина на основата 150 мм и дължина 250 мм, чиито остър ъгъл указва посоката на движение (виж фиг. 5).

11. Вътрешността на триъгълника е изпълнена с различен цвят в зависимост от нивото на трудност на съответния маршрут, а границите му са отбелязани с бял кант (виж. Табл.1).

12. Стълбовата (жалонна) маркировка може да бъде зимна или насочваща. Тя се поставя по билото на планината и по страничните ребра в безлесните зони, при пресичане на поляни и въобще на места, където лентовата маркировка няма къде да се постави и липсват достатъчно ориентири (виж фиг. 6).

13. Маркировъчните стълбове могат да бъдат железни или дървени с височина над земята поне 250 см и 50 до 60 см под земята.

14. Железните маркировъчни стълбове са тръби с диаметър от ф50 до ф60 мм, плътно затворени в горния си край. По дължината на тръбата не се допускат отвори и пукнатини. В долния й край се заварява кръстачка с дължина около 8 см за замонолитване в бетона. Преди полагане на основните цветове върху тях, те се грундират.

15. Дървените маркировъчни стълбове се изработват от сухо и здраво дърво с дебелина 10/12 см или 14/16 см. Дървените стълбове предварително трябва да са добре импрегнирани.

16. Маркировъчните стълбове се боядисват с алкидна блажна боя в контрастни на снега цветове – черни и жълти ивици с широчина 20÷30 см.

17. За монтажа на маркировъчните стълбове се изгражда фундамент в изкоп 40х40 см и дълбочина от 50 до 60 см. В него се налива бетон, в който се насажда жалона. Над земята се изгражда кофраж с формата на пресечена пирамида с размери 40х40 см основа, 20х20 см горна част и височина 50 см, който се залива също с бетон. Кофражът се маха най-рано на следващия ден.

18. Указателните стрелки (табели) могат да бъдат жълти или бели на цвят, надписите се нанасят с черни букви. Те са с форма на правоъгълник с един заострен край /стрелка/ и се използват за маркиране на кръстовища, трудни за ориентиране места, при рязка смяна на посоката по маршрута, при разделяне на два или повече маршрута или при отклонение от основния маршрут до близки обекти: чешми, красиви местности, природни феномени, върхове и др. Освен крайната цел показват и оставащото време до там в часове и минути, което е осреднено. На табелите, поставяни по маршрутите за планинско колоездене, вместо оставащо време се изписват километри (виж фиг. 7).

19. Върху заострения край на стрелките се полага основният цвят, с който е маркиран съответният маршрут.

20. Спомагателната туристическа маркировка бива:
– карта на маршрута;
– информационни табла и табели;
– предупредителни знаци за опасност;
– забранителни знаци;
– азимутна маркировка;
– обезопасителни съоръжения.

21. В изходните пунктове, на важни разклонения по маршрутите, около и в хижите се поставят подробни карти на маршрутите, които служат за информация и ориентиране. Изработват се от трайни и издръжливи на атмосферните условия материали, като конструкциите им трябва да са добре закрепени.

22. Информационните табла и табели се поставят на границите на националните и природни паркове, защитените зони, известни местности, върхове, езера и други обекти, свързани с туризма. Те също се изработват от трайни и издръжливи на атмосферните условия материали, с добре закрепени конструкции.

23. Предупредителните знаци за опасност се използват за маркиране на препятствия по пътя и за изостряне вниманието на туристите. Най-важните предупредителни знаци са „Внимание опасност от лавина“ (виж фиг. 8) и „Внимание лавиноопасна долина“ (виж фиг. 9). Същите се поставят непосредствено преди опасността.

24. Забранителните знаци се използват за маркиране на всички опасни места и обекти, където е забранено движението. Върху тях се изобразява условния знак за опасност и се надписват с думи “Минаването забранено”.

25. При необходимост по основните маршрути във високите части на планините се изгражда азимутна маркировка, която се закрепва по стълбовата (жалонна) маркировка.

26. На места, представляващи опасност за живота на туристите, по маркираните туристически маршрути /алпийски ръбове, пропасти, лавиноопасни места, свлачища, каменопади, пещерни отвори и др./, се изграждат обезопасителни съоръжения и се поставят стоманени въжета (парапети) или вериги.

IV. НАЧИН НА МАРКИРАНЕ

1. Преди полагане на маркировката е необходимо:
– да се прочисти пътеката/пътя от храсти, клони, паднали дървета (по възможност) и други, които затрудняват предвижването по него. По билата хвойновите и боровинкови храсти се подстригват;
– да се отстранят всички клони, които пречат при нанасяне на маркировката по дърветата и които биха я скривали от погледа;
– кората на иглолистните и грапави широколистни (примерно дъб) дървета се заглажда с рукан или тесла, но не до голо. Иначе дървото може да „изпие“ боята.

2. За нанасяне на лентова маркировка се използва алкидна блажна боя и четки с широчина 2.5 или 3 см.

3. Маркировката се нанася по дърветата на височина около 1,80÷2,20 м. (на нивото на погледа). Първо се нанася основния цвят, който се полага така, че да е видим за идващия по пътеката. След това се нанасят двете бели ивици. Същото се повтаря и в обратна посока.

4. Местата, където се полага маркировката – дървета, камъни и др., се избират така, че да са видими и лесно да се намират и от двете посоки на движението, и да осигурят добра ориентация през целия маршрут.

5. При разклонения, пресичания с други пътеки или пътища, маркировката се сгъстява.

6. При преминаване през поляни без стълбова маркировка маркировката се поставя където може. Храстите се изрязват, а нискостеблените дървета се окастрят.

7. При преминаване по маршрута се набелязват възловите места и разклони, на които е необходимо да се поставят указателни стрелки (табели). Точките се заснемат по възможност с GPS и се правят
снимки.

8. При прокарване на нова пътека се избира най-безопасния, удобен и лек път.

9. Маркировъчните знаци се поставят успоредно на маркирания път, а съобразно условията – и челно.

10. При подновяване на маркировката трябва да се избягва поставянето на излишни знаци, като се използват местата на съществуващите. Ако същите са нарядко се допълват с нови.

11. Не се поставят маркировъчни знаци на изсъхнали и паднали дървета, освен ако не са единствени наоколо. Ако дърветата са белязани за сеч (точкувани) на тях не се поставя маркировка.

12. Не се поставят маркировъчни знаци върху знаци на горското, пътното, парковете и резерватите.

13. При излизането на големи поляни и открити места в горските райони /сечища, пожарища и др./, посоката на влизане отново в гората се отбелязва ясно с допълнителни маркировъчни знаци и табели.

14. На кръстовище маркировъчните знаци се поставят веднага след кръстопътя, като в близост до него се поставя втори и трети знак, за да няма съмнение за правилната посока.

15. През откритите места, където няма възможност да се положи лентова маркировка, се правят каменни пирамиди.

16. Не се допуска маркирането на съседни и близки маршрути с еднакви цветове.

17. Преди нанасяне на боята същата много добре се разклаща. Боята трябва да е хомогенна и не трябва да се допуска протичане при нанасяне на марките.

Настоящият Правилник е разработен за нуждите на Българския планинарски съюз и е задължителен за неговите членове.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *